НАУЧНО-ТЕХНИЧСКИЯТ СЪЮЗ ПО МАШИНОСТРОЕНЕ (НТСМ) със сигурност не е най-важното поприще за изява на проф. Калев. Дори не е и от най-важните за такава изключителна личност като него. Вярно е обратното: проф Калев несъмнено е една от най-важните личности в над полвин вековната история на тази обществена огранизация. Дори от мое име бих казал-най значителната. Тридесет години бях главен секретар на НТСМ. Така се случи, че такъв бях на тази длъжност и преди, и след обществено-икономическата промяна през 1989 г. В този дълъг период винаги в ръководството на съюза преобладаващата част бяха изявен учени и специалисти от практиката и доказани личности, получили признанието на съответната професионална колегия. Проф. Калев беше нещо специално. Той е от първосъздателите на тази колегиална общост. Членувал е в БИАД (Българско инженерно архитектно дружество) в неговата Машинна секция. След обединяването на БИАД с другите технически сдружения в Научно технически съюз, през 1957 г. е съучредител на секцията по машинни науки с председател бъдещият академик Ангел Балевски. След учредяването през 1965 г. на Научно-техническия съюз по машиностроене като самостоятелно юридическо лице, той е избаран за член на ръководството на съюза , впоследствие и за заместник председател и такъв беше до края на живота си. В многото мандати, през които бях главен секретар, в Управителния съвет бяха избирани изградени личности със свой характер и манталитет на научни или стопански ръководители, които имаха и можеха да устояват своя позиция. Сред тях проф. Калев имаше свое уникално полжение. Той имаше най-висок научен ранг и позиция на международно призната учен със световна извесност, но никога това не беше негов дори косвен аргумен. Той беше мъдреца, старейшината, последната инстанция. Той не участваше в спорове, никога не повишаваше тон, не даваше кваливикации или отрицателни оценки, не беше многословен. Просто казвапе мнението си и на всички ставаше ясно какво е правилното решения. Ясно съм запомнил разгорещения дебат, когато в края на 90-те години се взе решение да се учреди търговско дружество като еднолична собственост на съюза за извършване на стопанска дейност за осигуряване на собствени приходи. Трябваше да се определи предмата на дейност и съответно фирмата на дружеството. В едно момнто затишие проф. Калев каза: „А защо да не е М+Т ЕООД, -съкращение на машини и технологии?“. И споровете приключиха. Проф. Калев е олициврение на „меката сила“. Той никога и по никакъв начин не показваше своето интелектуално превъзходство, което беше несъмнено за всички. Най-важната негова роля като член на ръководството на съюза (според мен) беше да бъде „високата летва“, към която да се стремат останалите, да бъде еталона на поведение, „демпфера“ на ненужните колебания.

Той беше висок човек, не само на ръст. Елегантен, внимателен, с огромно, но ненатрапчиво знание, В него имаше магнетичност, даваше на хората възможност в общуването с него да се чувстват и те значими и полезни, да бъдат съпричастни към нещо важно, защото всичко, което беше част от него беше значимо .

Имах огромен щанс в живота в един период да бъда съвсем близко до него, под негово ръководство, да бъда „на първа линия“ в едно голямо начинание: Четеридесетата годишна асамблея на Международния институт по заваряване (МИЗ), с английска абвиатура IIW. Това е световната организация на националните сдружения на специалистите по заваряване. „Институт“ е в смисъл на институция. Тази организация ежегодно провежда своя асамблея, която е с многостранна дейност. Включва организационна част, в която най-общо казано се отчита дейността за предходната години и се избират ръководни органи, когато е края на мандата им. Своеобразен организационен модел е, че винаги има трима председатели: настоящ, предишен и бъдещ, който ще поеме поста в следващия мандат. По време на едноседмичната асамблея се провежда тематична научна конференция и заключителни заседания на международните постоянно действащи технически комисии по конкретни аспекти на заваръчната техология. На тези заседания се приемата препоръки в съответнта област.

В МИЗ Националната секция по заваряване (НСЗ) членуваше чрез НТС по машиностроене, който беше юридическо лице. Председател на секцията по заваряване още от нейното учредяване през 1957 г. беше проф. Калев. Връзката между секцията и НТС по машиностроене беше „родова“, защото секцията по заваряване е една от четирите секции, обединили се и учредили през 1965 г. Научно -техническия съюз по машиностроене.

Провеждането на 40-тата Асамблея на МИЗ в България през 1987 г. е единствено и само благодарение на авторитета на проф. Калев на световно признат учен в областта на заваряването. Секцията по заваряване членува в МИЗ от неговото основаване, а проф. Калев участва активно в неговата дейност. Един мандат е и вице президент на МИЗ – изключително престижна длъжност, каквато по това време е заемал само още един българин – професор Пеевски в международната организажия на геодезистите. По-рано, през 1978г. в България се провежда заседание на Подкомисия IX на МИЗ „Поведение на металите подложени на заваряване”, като организацията му е осъществена от ръководството на секцията в състав: председател чл. кор. проф. Калев, секретар – доц. ктн. Николай Лолов и членове: инж. Марин Белоев и инж. Константин Коцев.

Асамблеята в София се проведе от 4 до 11 юли 1987 г. За провеждането й беше наета за една седмица цялата сграда на НДК- от фоаето до последния етаж. Екипът ни, който работеше за провеждането на асамблеята беше от 42 души. За връзка в огромната сграда, когато мобилните телефони бяха все още научна фантастика, по изключение милицията ни беше предоставила свои радиотелефони. Участие взеха 644 специалисти от 31 страни. Успех на Асамблеята за нас беше и предоставената възможност на 150 български специалисти по заваряване да бъдат част от този голям международен форум. Темата на двудневната Техническа конференция беше “Термична обработка на заварени съединения“. Изнесени бяха 47 доклада в т.ч. 3 български. В продължение на три дни заседаваха техническите комисии и подкомисии и на заключителното пленарно заседание бяха предсавени съгласуваните от тях документи.

Подготовката за Асмблеята започна през март 1986 г., когато беше сформиран Национален организационен комитет с ръководител първи замесник председател на министерския съвет. Професор Калев сформира работния екип, в който най-дейно участие вземаха д-р Марин Белоев и доц.Стефан Христов (сега член кор на БАН)..Професор Калев имаше усет към качествените хора. За всяка деност, в зависимост от нейната специфичност, намираше най-подходящия човек.Аз бях единствения, който бях „служебно“ включен като главен секретар на НТС по машиностроене. Само към мен проф. Калев се обръщаше на „ви“. По-късно осъзнах причината: с учтивата форма на обръщението той ми повишаваше статута в обкръжението на изявените личности, които беше привлякал да работят за каузата. Защото провеждането на това събитие дествително беше кауза. Ние започнахме да съзнаваме това постепенно и все по-силно с напредването на подготовката. И заедно с това нарастваше и удовлетворението ни, че професор Калев ни е направил съучастници в нещо изключително. Единствен проф. Калев имаше реална представа какво предстои и какви изпитания ни очакват. Той не „ръководеше“ в обичайния смисъл, не ни обременяваше с „вярвай, но проверявай“, обесняваше, без да променя тона, когато се налагаше да го прави повторни, беше на „наша страна“, когато грешахме или не разбирахме. Сега вече съзнавам неговия подход да не „ръчка“, а да води, да ни прави не изпълнители, а съмишленици. Този начин на управление е недостъпен за ограмната част от хората. Аз лично не съм срещъл друг да го прави толкова перфектно и толкова успешно. Несъмнено, това е проява на висша степен на интелегентност.

Освен блестящият урок на безкризисно управление на кризоопасна дейност, чрез подготовката на асамблеята НТС по машиностроене получи много ценно „ноу хау“ за организиране на международни научно-техническа проявя. Секретариата на МИЗ имаше писани инструкции и изисквания и в най-малка подробност за всяка деност, която трябва да извърши в процеса на подготовката. Трудно ни беше, когато трябваше да ги спазваме, но след Асамблеята ние добихме и кураж, и опит, и знания за организиране и провеждане на значими международни прояви на Научно-техническия съюз по машиностроене. Това се превърна в наша много престижна и финансово успешна дейност. Международните конгреси и конференции, които провеждахме десетилетия, станаха известни в международната общност и дълго време в България „стандартът“ на Научно-техническия съюз по машиностроене не множеше да се достигне.

Професор Калев вече беше починал, когато през 2010 г.,като продължение на неговото усилие Българския съюз по заваряване да бъде дейна структура на международната общност по заваряване, НТС по машиностроене и Българският съюз по заваряване (вече самостоятелно юридическо лице), проведохме възложената ни отново от Международния институт по заваряване и от Европейската федерация по заваряване Втора европейска кокнференция „Заваряване на магистрални газопроводи“. В подготовката и провеждането на конференсията приложихме в пълна мяра опита, който получихме в работата си по Асамблеята и решаваща беше ролята на част от екипа на проф. Калев от 1987 – д-р Белоев и чл.кор Стефан Христов. Много полезно и в голяма степен съществено беше и участието на инж. Осиковски и доц. Държанов. Конференцията нямаше гигантския мащаб на Асамблеята от 1987 г., но и нейното предназначение беше друго. Тя стана един значим международен регионален форум по много актуална за момента тема. Сътрудничеството, породено на конференцията в наситената практическа програна, впоследствие беше развито на основа на приетите конкретни технически препоръки.

В заключение искам да предложа за обсъждане едно пристрастно мнение. В международната практика, макар и не много често и повсеместно, обществени организации носят имената на свои създатели и изявени дългогодишни ръководители. Чл. кор. професор Любомир Калев е такава личност за Българския съюз по заваряване. Неговата 100 годишнина е подходящ повод Общото събрание да вземе такова решение. Това не е само благодарен поглед назад към миналото. В това има и потенциал за бъдещето. Бях гост на последното Общо събрание на БСЗ и останах силно впечетлен от младежкия състав на делегатите, от активната им позиция, от връзката, която съществува между тях на професионални и на личностна основа. Несъмнено, Съюзът има добро бъдеще. За съжаление,тези млади специалисти не са в професионален аспект преки възпитаници на проф. Калев, не са попадали под зареждащото влияние на тази изключителна в професионален и личностен аспект личност. Приемането на проф. Калев за патрон на БСЗ неминуемо ще породи в тях интерес към неговата личност и те ще се докоснат, макар и малко в сравнение с нас, към нещо изключително по всички азимути на човешкото знание и интелект. Ще открият за себе си една космически „висока летва“, каквато беше той за нас. Макар и вероятно невъзможно достижима, тя ще прогължава да „дърпа нагоре“ и тях, както беше и за Белоев, и за Стефан Христов, и за Николай Лолов, и за многото други прекрасни специалисти в областта на завърачната техника и технологии, които считат и се гордеят, че са ученици и съмишленици на член кореспондента на БАН, професора и световно известния учен, по еропейски истински интелигентния и възрожденски достолепния Любомир Калев.

маг. инж. Дамян Дамянов

Гл. секретар на НТС по машиностроене от 1982 до 2012 г.